Все още сме студентите на СУ, но не знаем към кого да се обърнем, когато търсим отговор на пряко касаещи ни въпроси. Или по-точно на един основен въпрос: какво ще се случи с нас, учащите в Университета сега, когато бюджетът е намален с 40%? Ще имаме ли три месеца дървена ваканция? Как ще наваксаме пропуснатия материал?
Слухове витаят из коридорите на Ректората, кой от кой по-невероятно звучащи, а причината е само една – липсва информация. И вината на това е колкото на хората, които са длъжни да я дадат, толкова и на нас, студентите, че не сме я поискали достатъчно настоятелно досега. Че не сме заявили позицията си досега. Защото време няма, няма и кой да се погрижи за нас – Държавата е прекалено заета да изчислява колко пари са необходими на МВР за подслушвателни устройства и хотели с киносалони, за да може да откликне на призивите на Университета, на учебното заведение, с което уж се гордее. Но разбира се, по-необходимо е да има сто милиона лева за шпионаж, за да няма престъпления, отколкото да има шест милиона за образование, за да няма престъпници и никой от нас не се съмнява в това.
Ако оставим нещата така, положението ще продължи да се влошава: стипендии почти няма да има, а при предвидената огромна дървена ваканция е напълно възможно и годината да бъде обявена за нулева. За никого не са приемливи тези условия и ръководството също е недоволно, но, макар и само частично виновно в случая, то няма да свърши това, с което трябва да се заемем ние, студентите. Не е прецедент у нас кризата в образованието и опитът на други университети говори недвусмислено, че начинът за справяне със ситуацията е учащите да надигнат глас. Да бъдат единни, колеги в пълния смисъл на думата и да се подкрепят, за да бъде решен общия проблем. Без различните групи да лобират само за интересуващия ги аспект.
Колеги, единственият начин да се справим с кризата в Университета и всички ние да получим това, което ни се полага като студенти или поне част от него, е да покажем, че не сме стадо, а хора, личности с позиция. Да излезем на протест.
Ева Дончева
С вас сме! http://postvai.com/node/10769
Боли ме за Университета, но как можем да изискваме, като плащаме толкова малко?! Тези такси никъде ги няма… Качеството на образованието, което получаваме, напълно отговаря на това, което плащаме – аз лично 200-300 лв. на семестър.
За сравнение студети, учещи в престижни университети зад граница плащат по толкова за общежитие… седмично!
Нека се замислим ние какво и колко даваме и след това да искаме от държавата или от когото и да е друг!
В Европа има един куп безплатни за студентите университети, които са с доста високо качество на обучение. В Германия има такива, в Австрия пък са безплатни всичките държавни. Плащат си по 10 или 15 еврно на семестър за административни разходи и това е. Миналата зима точно австрийските студенти протестираха, защото имало такси за студенти от страни извън ЕС, което ги поставяло в неравностойно положение.
Проблемът не е в таксите. Именно за да са достъпни те съществуват държавните университети. В тях държавата покрива по-голямата част от издръжката на студента, а той плаща само част от нея. Големите такси са в частнте вузове, където студентите сами си плащат издръжката. Оттук нататък при такива орязвания на бюджета за мев изходите са три – Софийския университет да стане частен с високи такси и т.н., зада може да се издържа, което е абсурдно, защото е първият държавен ВУЗ в България и защото си има НБУ и други частни ВУЗове; Софийския университет да затвори врати (което е на път да се случи поне за зимата); държавата да ни оправи бюджета. 😦
Образование и култура без държавна дотация, са като село без прогимназия, няма от къде да тръгнеш!!!
Имах щастието да присъствам на премиерата на „Европа – визия – 2020“ в ЕП и с ушите си чух, че основна част в Лисабонската стратегия е скокообразно вдигане на процентите на висшисти из цяла Европа. Като по-голяма част от младите граждани в ЕС бъде с висше образование. Това е визията на Европа за близкото настояще. Освен, че изпитах едно горчиво удовлетворение след десетките безсмислени спорове, които съм водил преди години из форумите и в които бях яростен опонент на темата, че „висшистите ни били в повечко“, че „ученето не е направило никого щастлив“, че света не гледал по начина както се гледало тук, ми направи впечатление колко е изкривена визията у нас за европейската визия. Това, което правят някои наши държавници със СУ е в директен конфликт с основата на стратегията. Има за какво да се протестира.
Вдигането на процента на висшистите не е едно и също с безраборното плодене на висши учебни заведения в цялата страна, с филиали във всяко селце и паланка. Визията на Европа за близкото бъдеще едва ли включва висшисти с диплома от Шуменския университет, завършили филиала по библиотекознание в Добрич, да не коментирам въобще пернишкия университет по каквобешетам. В нашия случай конкретно количеството определено е за сметка на качеството и въобще не мога да си представя кой въобще би имал полза от легион неграмотници с диплома за „вишо“.
Съжалявам за двата си последователни коментара, но не мога да не споделя. Научих, че Варненският свободен университет (същият, дето е _невъзможно_ да не го завършиш, ако веднъж си влязъл там и съвестно си плащаш семестриалните такси) си е открил филиал в Търговище! @_@ Добре де, какви точно „висшисти“ би могло да избълва това чудо?
подкрепям. само, дето трябва да стане ясно, че протестът не е крайна мярка, а най-демократичният начин една група хора да изкаже своето мнение по повод политическите решения на друга далеч по-малка група хора!
Точно. Протестът е неотменно право. Крайната мярка е да строшиш витрина, да запалиш кола или, не дай си, Боже, да убиеш човек. Докато протестът е съвсем легитимно, морално и нормално средство човек да изрази недоволството си.